ДЖЕЙН РАЙКЪЛД
(или как станах издаван хайджин)
Мая Любенова
Част първа
„Твоята Джейн - защо не напишеш нещо, в България липсва информация за нея!” това чух няколко пъти през последните месеци и реших, че най-малкото, което мога да направя в знак на благодарност към нея, е това, което следва.
Джейн Райкълд, родена в Лима, Охайо през 1937, завършва изкуство и журналистика и започва да пише и публикува хайку през 1979. Оттогава Джейн обогатява световния фонд на англоезично хайку с над 30 сборника авторско хайку, преводи и теория. Най-пълният превод на японския майстор Башо излиза изпод нейното перо или, по-точно казано, от нейната клавиатура. Издава Geppo, двумесечно издание на Yuki Teikei хайку общество в САЩ и Канада през годините 1991-1994, и LYNX - журнал за ренга и танка - от 1993. На 7 декември 1995 Джейн стартира www.ahapoetry.com, който впоследствие се превръща в дом на световното англоезично (и не само) хайку и свързаните с него форми. Мотото на сайта е:
Добре дошли в света на поезията на Джейн, поезия, която ще ви накара да възкликвате „Ах ха!” докато откривате и изследвате разнообразните жанрове на кратката поезия. Нека вашето време на този сайт да бъде благословено!
Благословията наистина действа - благодарение на линковете към статиите на Джейн и на членството ми във форума на сайта открих и все така продължавам да откривам, вълшебството на изживяване и споделяне на мига. Оттогава си мисля, че хайку не е просто и само поезия, а начин на живот. Хайку не принадлежи на автора си - то ни се спуска отгоре, а ние сме длъжни да се научим да го записваме по възможно най-добрия начин - това със сигурност го зная от Джейн.
Джейн е може би една от личностите, допринесли най-много за популяризирането на най-кратката поетична форма. И до днес тя продължава да пътува, среща се с читатели и слакодумно изнася лекции, достъпни и за най-широката публика, дори за хора, които никога преди това не са имали досег с жанра. Статиите на Джейн, публикувани в Аха, са най-задълбочените анализи на хайку, които някога съм чела. Всичко това Джейн е написала, обобщавайки своя собствен опит от изучаване и превеждане на големите японски майстори. По мое лично мнение, всякакви други определения за хайку в енциклопедии и уикипедии бледнеят и наподобяват някакъв жалък опит за заблуда, сравнени с това, което Джейн е анализирала и обобщила.
В тази поредица ще се опитам да ви запозная накратко с някои от най-важните статии на Джейн, публикувани в рубриката Haiku How-To на сайта Аха, които според мен ще бъдат много полезни за пишещите хайку в България, така както бяха и за мен.
FRAGMENT AND PHRASE THEORY
Jane Reichhold
ТЕОРИЯ ЗА ФРАГМЕНТ И ФРАЗА
В увода към статията си Джейн подчертава как фактът, че най-малката поетична форма има и най-много „правила”, никога не е спирал да я удивлява, че авторите на хайку не биха могли да следват всички „правила” и е добре всеки да избере кои да спази и кои да наруши, но само след като е осъзнал причините и методите. Тук тя прави уговорката, че мненията, разработени в статията, се споделят от болшинството пишещи хайку автори.
Теорията за фразата и фрагмента е основното, което води Джейн в нейното творчество, а именно: хайку се състои от две части; то не може да бъде едно цяло изречение, както не може да се дели и на три отделни фрагмента (нещо, което доста автори като че ли не осъзнават). Наложително е да има синтактична пауза между двете части, обозначена със запетая, тире, многоточие и прочие, а когато паузата е ясно доловима, употребата на пунктоация е излишна.
По-кратката част е фрагмента, а останалото е фразата. Фрагментът може да се намира както в ред1, така и в ред3. Всичко това Джейн подкрепя с примери. Вместо да се губим в превода и с цел да не нарушаваме авторски права, реших, че е по-добре да илюстрирам това с мои примери:
пролетен гръм ... (фрагмент)
потреперва в ръцете ми
вестникът
(МЛ)
свраки
кряскат на плета
партиен конгрес (фрагмент)
(МЛ)
Паузата във втория пример е ясно доловима, дори без да се използва препинателен знак.
Понякога хайку е написано така, че разделението на фрагмент и фраза може да стане по два различни начина, като оставим на читателя възможността сам да направи избора си:
лимонов резен
в чашата ми с уиски
мъгливата луна
(МЛ)
Което може да се прочете по следните начини:
лимонов резен в чашата ми с уиски (фраза) мъгливата луна (фрагмент)
или
лимонов резен (фрагмент) в чашата ми с уиски мъгливата луна (фраза)
Срещат се и хайку, в които разделението между фраза и фрагмент се явява някъде в средата на ред 2. Обикновено това са хайку, чиито автори се стремят да спазват определена сричкова схема, но явлението може да се наблюдава и в свободно хайку. За разнообразие и аз от време на време експериментирам с подобна пауза:
носи се
над долината - слънчев лъч
върху трели на гайда
(МЛ)
Доста рядко се случва се хайку да бъде написано така, че да са възможни много различни деления на фрази и фрагменти. Тогава изписването му в един ред е единствено подходящо за случая. За съжаление, особеностите на българския език ни дават твърде малко свобода да творим в тази насока, затова ще дам пример с англоезично хайку, като преведа на български всеки един от вариантите на прочит:
pink dawn airbrush tints the twigs
(МЛ)
Вариант 1:
pink / dawn airbrush tints the twigs
розово / утринна четка нюансира клоните
Вариант 2:
pink dawn / airbrush tints the twigs
розово утро / четка нюансира клоните
Вариант 3:
pink dawn airbrush / tints the twigs
розова утринна четка / нюансира клоните
Вариант 4 (кръгов вариант):
pink dawn airbrush tints the twigs pink dawn airbrush tints ... и т.н. до безкрайност, можем да почнем да го четем от която си дума искаме и да спрем когато поискаме. Отпечатването на това хайку във формата на пръстен най-добре илюстрира този прочит. За съжаление, според мен този вариант е непреведим.
В статията си Джейн отбелязва, че с течение на годините е престанала да използва препинателни знаци, като единствено и необяснимо за самата себе си, е оставила в употреба въпросителния знак. Споменава това, за да подчертае, че правилата в хайку не са „гравирани върху камък” и че всеки от нас би трябвало сам да ги проумее, което е един неспирен процес.
Обичайният начин да откриваме нови „правила” е като четем чуждите творби и решаваме за себе си какво върши работа в дадено хайку и какво ни възхищава. Съзнателно или не, ние започваме да имитираме стила, който създава това „правило”. Обикновено се придържаме към него, докато не открием нещо ново, което да го замени. Тъй като има много правила, всеки от нас работи с различен комплект. Чрез анализ на хайку, публикувани в някое водещо списание, ние можем да разберем кои правила приема издателят им, което не бива да означава, че това е единственият начин да се пише хайку.
Според Джейн, авторите на хайку трябва да вземат решение кои от правилата, целите или насоките да приемат за себе си. Както няма един начин за писане на хайку, така няма и един, единствен стил или техника, който да обявим за абсолютно най-добър. Хайку е твърде голямо за това. За кратката си история, хайку е изследвано и обогатено от авторите си, така че имаме широк диапазон от стилове, техники и методи за анализиране.
Техниките са методи за постигане на поставена цел в писането. Те са нещо, което трябва да научим и после да забравим, както вече е казал Башо. Но след като веднъж ги научите, вече ще сте наясно защо някои хайку работят за вас, а други - не. Изучаването на тези техники ви подготвя инстинктивно да използвате най-подходящата техника за всяко хайку изживяване.
Вероятно в хайку нищо не е абсолютно. Като самия живот, хайку изисква изучаване, експеримент и баланс.
Надявам се днес да сте научили малко повече за една от хайку-техниките - употребата на фрагмент и фраза.
Очаквайте продължение, а именно - резюме на статията на Джейн Райкълд „Хайку техники”.
